Принцът и просякът. Приключенията на Хъкълбери Фин

...На сутринта старата мис Уотсън здравата ме нареди за изпомачканите дрехи. Вдовицата не ми се кара, само изчисти окапаното и пръстта, като гледаше толкова тъжно, че реших да се държа прилично,доколкото мога. После мис Уотсън ме заведе в стаичката да се молим, ама нищо не излезе от тая молитва. Каза ми да се моля всеки ден и тогава, каквото поискам – щяло да ми се даде. Нищо подобно – нали опитах! Веднъж получих въдица, ама без кука; а за какво ти е въдица без кука! Молих се три-четири пъти за кука – кой знае защо, нищо не излезе. По едно време се престраших и казах на мис Уотсън да се помоли вместо мене, а тя ми рече, че съм бил глупак. Не каза защо, нито аз сам можах да разбера.\r\nВеднъж седях в горичката и дълго размишлявах по това. Рекох си, ако човек може да получи всяко нещо, за което се е помолил, защо дякон Уин не можа да си върне колкото пари изгуби, като продаде свините? Защо Вдовицата не може да си върне сребърната табакера, дето ѝ я откраднаха? Защо мис Уотсън не може да понадебелее? Не, рекох си, всичко това е празна работа...\r\n\r\nИз книгата\r\n\r\n