Древни монашески устави. Уставите на свети Пахомий Велики, свети Василий Велики, свети Иоан Касиан и свети Венедикт

Древността ни е предала четири монашески устава, създадени не по едно и също време и не на едно и също място, но съвършено еднакви по дух, даже и в изразите и думите. Предлагайки ги на вниманието на монасите и на всички благочестиви християни, се надяваме чрез тях да доставим немалко духовно утешение, давайки им възможност да се уверят, че монашеството не е някаква неотдавнашна и произволна новост, а е също така древно, както и самото християнство, и се изисква от самия дух на християнството, което се открива в него в съвършен вид; и че нашият вид на монашество е в съгласие с първоначалния и с този, в който то е било поддържано в църквата през цялото време - от началото до наши дни. Да се зарадват монасите, виждайки колко древен е нашият монашески род, и да се въодушевят от ревност да носят монашеството както трябва. Колко родоначалници имаме и какво неизброимо родство! Да възревнуваме да не опетним нашия преславен род. Да се зарадват и всички благочестиви християни, че имайки помежду си свети обители и общества на монаси, ненапразно търпят, но пазят нещо, което е сходно със съкровище, скрито в полето, което обилно ще обогати с духовно богатство всеки, който успее да намери достъп до него.