Акатисти, книга 1, сборник с 50 акатиста към Господа, Пресвета Богородица, светите безплътни сили и светиите

Акатиста възниква като победна и благодарстена песен към Пресвета Богородица. Слушали я, стоейки прави, и така се появило названието и – акатист (от гр. акатистос – неседален), т.е. песнопение, по време на което не се седи.
Акатистът се състои от 25 отделни песнопения – последователно редуващи се 13 кондака и 12 икоса. Всеки кондак (освен първия) завършва с възгласа „Аллилуия“, а всеки икос – с възгласа „Радвай се“.
Предполага се че най-ранният акатист – този към Пресвета Богородица – е написан в края на VI век. Като най-вероятен негов автор се сочи преп. Роман Сладкопевец, който бил певец в храма – „Света София“ в Константинопол.
Най-ранният му превод се отнася към Кирило-Методиевата епоха (края на X в.). Вероятно в края на XIII – началото на XIV век е създаден акатистът към Пресладкия Иисус. Съществуват преположения за възможна връзка на този акатист с атонското монашество и практиката на исихазма.
По подобие на акатиста към Пресвета Богородица постепенно започват да се създават и други акатисти – първоначално във Византия, а по-късно – главно в Русия.
„Когато те навестява скръб – трябва повече да се молиш“ – наставлява свети Игнатий Брянчанинов. Молитвата е най-доброто средство за изцеляване на всички болести – както душевни, така и телесни. Затова православните християни се обръщат с молитва не само към Бога-Творец и Устроител на целия ни живот, но и към Божията Майка, Небесните Сили и светиите.
В настоящата книга са включени избрани акатисти от различни сборници, приети за частна и общоцърковна молитва, като оригиналът е на църковнославянски език.
Една част от тях бяха отпечатани в отделни книжки – издания на Зографския манастир, а останалите се публикуват сега за първи път.
Някои от тези акатисти се четат при определени случаи. Например благодарственият акатист „Слава Богу за всичко“ или акатистът към Господа за облекчаване на душевна скръб; акатистът към Света Богородица „Всецарица“ се чете при страдания от ракови заболявания, акатистът „Неопиваща чаша“ – за освобождаване от алкохолна или друга зависимост. С акатиста за починали се молим за душите на своите близки. Акатистът към света великомъченица Варвара се чете за избавяне от внезапна смърт.
Особено предназначение имат акатистите към Христовия Кръст и Христовите страдания, акатистът към Дух Свети, акатистът към свети великомъченик Георги, към свети Иоан Златоуст, различните акатисти към Пресвета Богородица, изпросващи помощ и закрила при различни житейски изпитания и скърби.
За да получим желаната помощ, при четенето на акатисти трябва да се молим с вяра, като помним думите на Господа: Искайте, и ще ви се даде; търсете , и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7). А ако се молим, но не получаваме веднага желаното, то самото пребиваване в молитва е благо и щастие за човека, защото като беседваме постоянно с Божията Майка и със светиите, ние придобиваме застъпници и молитвеници на небесата.