Учение на Православната Църква за Божията Майка

Божията Майка, Приснодева Мария, е най-висшето същество от всички сътворени разумни същества, несравнимо по-висше от най-висшите Ангели, Херувимите и Серафимите, несравнимо по-висша от всички свети човеци.
Тя е Владичица и Царица на всички творения – земни и небесни.
Тя е Приснодева, тоест Дева преди раждането на Богочовека от Нея, Дева в Неговото раждане и Дева след раждането.
Името Мария Й е дадено по Божие повеление, и означава Господарка.

В книжката по един благообразен и достъпен начин е дадено учението на Православната Църква за Божията Майка, най-съществените черти от величието и славата на Нейния живот:

Нейната неприкосновена чистота, безмерна преданост на Бога и неизказано смирение.
А по-късно, след възкресението на Христа, Нейните преизобилни благодатни дарове, безкрайна милостивост и дързновение, като Майка и Застъпница на християнския род.
Посочена е и разликата между православното и протестантско и католическо вероизповедания в разбирането за Пресвета Богородица.