Ранните раждания в България през втората половина на ХХ век.

От началото на 80-те години България е с най-висока ранна плодовитост в Европа. И в края на ХХ в. това първенство не ни е оспорвано дори от източноевропейските страни, независимо че честотата на ранните раждания у нас през 2000 г. е близо два пъти по-малка. Книгата се занимава с този изключително актуален проблем, посветена е на най-младите майки в България, на тези, които раждат до 19- и най-вече до 17-годишна възраст. Анализират се тенденциите на раждаемостта и плодовитостта в България през ХХ в., като акцентът е поставен върху плодовитостта на жените до 19-годишна възраст. Направен е опит да се разгледа цялостното репродуктивно поведение на 13-19-годишните: раждания (брачни и извънбрачни), аборти, мъртвораждания, съпоставени с тенденциите в Европа и света. Книгата съдържа резултатите от анкетни проучвания през 1993 и 1999 г. на жени с ранни раждания. Анализирани са демографските, в т. ч. етническите, социалните, социално-икономическите, медико-биологичните и здравните фактори за ранните раждания. Специално внимание е отделено на негативните последици от ранните раждания както за майката, така и за детето. Направени са съответните изводи и препоръки, които държавата и обществото следва да предприемат за повишаване сексуалната култура на българката, за опазване на нейното репродуктивно здраве и на здравето на нейното потомство. Книгата съдържа богата информация за демографи, медици - лекари на свободна практика, акушер-гинеколози, педиатри, специалисти по социална медицина, социолози, общественици и политици.