Рационалност

Рационалността би трябвало да бъде пътеводна звезда за всичко, което мислим и правим. (Ако не сте съгласни, дали възраженията ви са рационални?) И въпреки това в нашата епоха, предлагаща неограничени възможности за мислене, публичната сфера прелива от фалшиви новини, чудотворни церове, теории на конспирацията и „постистини“. Как да разберем както разума, така и неговото отсъствие? Въпросът не търпи отлагане. В началото на третото десетилетие на третото хилядолетие сме изправени пред смъртоносни заплахи за здравето, за демокрацията, за живота на нашата планета. Макар проблемите да са сериозни, решение за тях има и нашият биологичен вид разполага с интелектуалните ресурси да го открие. Найсложният проблем днес е да убедим хората да приемат решението, след като то бъде намерено. Хиляди коментатори оплакват недостатъците на разума. Общо споделена е представата, че хората са ирационални и толкоз. Социалните науки и медиите представят човека като анахроничен примитив, предразположен да подскача при вида на скрит в тревата лъв, попадайки в плен на цял куп заблуди, слепи петна, грешки или илюзии. (Статията в Уикипедия, посветена на заблудите, съдържа почти 200 вида.) Въпреки това в качеството си на когнитивен учен аз не мога да приема циничната идея, че човешкият мозък е просто кошница, пълна със заблуди. Ловците събирачи – наши предшественици и съвременници, не са плашливи зайци, а мощни инструменти за решаване на проблеми. Списъкът с начините, по които можем да бъдем глупави, не може да обясни защо сме толкова умни, достатъчно умни, за да открием законите на природата, да преобразим планетата, да живеем пълноценно и не на последно място – да формулираме правилата на рационалността, които така често сами нарушаваме...