Остаряването

...Остаряването е нормален етап от жизнения цикъл на човека, който започва от 65-годишна възраст и продължава до смъртта. Идеята, че именно 65 години са границата, която разделя зрелостта от старостта, за пръв път е преставена в германия от Ото фон Бисмарк, който смятал, че след тази възраст хората нямат правото на някои социални придобивки. В днешно време възрастта за пенсиониране играе често административна роля, поставяйки граница между работещия зает и пенсионерът, който има право да не работи и да разчита на доходите, постъпващи от пенсията му. Тази условна граница няма нищо общо с това дали някой може обективно да бъде считан за стар - още по-малко да започне да се чувства такъв. Погледнато в социален аспект, пенсионирането е началото на остаряването - неизбежния ход от активна към по-пасивна възраст. Има обаче хора, които не се пенсионират да 65 г., а продължават да работят до 70 - 75 годишна възраст, а понякога и до края на живота си /например адвокати, психотерапевти, учени, писатели, хора на изкуството, политици и общественици/. Те запазват своята висока продуктивност и когнитивни способности, които понякога надминават тези на зряото поколение...

Из книгата