Св. Иоан Златоуст, архиепископ Константинополски. Творения, том 11

...Милосърдието на свети Иоан Златоуст ярко се откривало и в неговото отношение към греховете и пороците на неговия народ. Сам бидейки велик и суров подвижник, той бил непримирим враг и изобличител на всеки грях, неумолим гонител на всякакви пороци и страсти и водел ожесточена борба с тях. Зорко следейки всички движения, както във външния, така и във вътрешния живот на своето паство, той силно бичувал всички отклонения от светостта и християнския дълг, и неговите изобличителни речи понякога звучали като тътен от небесен гръм, и слушателите треперели, представяйки си страшните мъки, които са приготвили за себе си със своите дела. Но тази вражда към греховете и пороците у свети Иоан никога не преминавала във вражда към самите грешници. Напротив, колкото по-силно хвърлял гръм от изобличения против греховете, с толкова по-голямо съжаление и любов бил проникнат към самите грешници, виждайки в тях заблудени овци, имащи нужда от любещата грижа на пастира. Затова, още щом забелязвал действието на своите заплахи, той смекчавал своя тон, и вместо гръмове от неговите уста излизали слова на любов и ободрение и главен предмет на неговите беседи вече ставало безкрайното Божие милосърдие, пред което всеки човешки грях потъва като капка в океан... В 11-ти том на св. Йоан Златоуст приключва тълкуванието на Псалтира. Той съдържа събеседвания върху части от 77-139 псалми. По някои от псалмите св. Йоан е разсъждавал и проповядвал по няколко пъти.