Руно Оросено

"...Когато било оросено руното на Гедеон, с това била предзнаменувана Божията любов към хората, заради която Словото на Отца се въплатило в Дева: Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син (Иоан. 3:16). А когато иконата на Пресвета Дева се оросяваше със сълзи, какво знамение се явяваше в това? Нищо друго, освен знамението на любовта Й към нас. А че тези сълзи служат като явна проява на любовта - веднага ще ти разкрия истината за това. Иисус плакал над Лазар, иудеите видели сълзите Му и какво говорели? За любовта Му към Лазар се казва: Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал (Иоан. 11:35-36). Така също и приятелите на Иов, като видели любимия си приятел в струпеи от главата до нозете, викнаха с глас, та заплакаха (Иов. 2:12). Оттук узнай и причината за сълзите на Пречистата Дева: плаче над нас, защото ни обича и - като ни вижда гниещи от струпеите на беззаконията ни и лежащи в гроба на пагубните ни дела, и вече съвсем мъртви духом - е изпълнена с болка и състрадание към нас, пролива сълзи, както и Иисус над Лазар и както тримата приятели - над Иов. Защото наистина с лошите си дела ние се уподобяваме на гниещия Иов и на мъртвия Лазар: Иов лежал на гноището, Лазар - в гроба, а ние - в греховете си! Към всеки от нас вика бедата: “Целият съм завладян от безмерни страсти и лежа върху ложето на злото!”. Лежим и не ставаме, както е казал за нас свети Давид: Паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана (Пс. 35:13). И даже не се грижим за изправянето си, както е писано: когато падне нечестивецът в бездната на злото - нехае (Притч. 18:3 - слав.). Иов бил едва жив, Лазар вече бил и мъртъв. И ние, когато поради немощта си съгрешаваме, но желаем да се покаем, тогава сме още едва живи, едва чувстваме себе си. А когато грехът ни стане навик, тогава вече сме мъртви духом, защото не можем да бъдем живи без Божията благодат, отнета от душата заради греха.