Преподобни Паисий Светогорец - Слова, том 2, Духовно пробуждане

В този втори том са включени слова на Стареца, които се отнасят до днешната действителност, призовават ни към постоянно бодърстване и готовност, и ни подготвят за трудни състояния, които вероятно ще срещнем по пътя си. А и вече виждаме да се осъществява това, за което Старецът често казваше: “Ще преживяваме бури една след друга. Така ще бъде за известно време - едно всеобщо брожение”. Този том се състои от пет части. В първата част се говори общо за равнодушието и безотговорността, характерни за нашето време и за дълга на съзнателния християнин да съдейства за подобряване на положението чрез поправяне на себе си, благоразумно поведение, изповядване на вярата си и молитва. “Не казвам да вземем в ръце плакати, но да издигаме ръцете си към Бога”, казва Старецът. Във втората част Старецът, без да налага ограниченията на някакви конкретни подвизи, разпалва ревността към духовна работа. Оттук нататък остава всеки да се бори според силите си и според любочестието си, за да живее живот в Христа, който всъщност е раят на земята. Третата част се отнася за кратковременния режим на анти-христа, който ще даде възможност на вярващите да изповядат отново Христа, както в светото Кръщение, но този път съзнателно; ще им позволи да се подвизават и да се зарадват предварително на победата на Христа над сатаната. “Светиите биха ни завиждали за тази възможност”, казваше Старецът. “Мнозина светии биха се молили да можеха да живеят в нашето време, за да се подвизават. Но се намерихме ние... Не сме достойни! Поне да го признаваме”. За да може човек правилно да посреща това, което ще се случи през този период, трябва да развие у себе си особено много храброст и жертвоготовност. В четвъртата част се говори за Божия промисъл, вярата и доверието в Бога, Божията помощ - там човек намира извора, от който черпи сила, за да се справя с всякакви трудности. Накрая, в петата част се подчертава необходимостта от сърдечната молитва, защото тя е мощно оръжие в борбата със злото, което все повече се разпространява. Монасите са призовани да се намират в “бойна готовност”, подобно на войниците по време на война. С молитвата си те трябва да помагат постоянно на света и да пазят да не се преиначава автентичният дух на монашеството, за да остане квас и за следващите поколения. Тази последна част завършва с главата относно това какъв е най-дълбокият смисъл на живота и отбелязва необходимостта от покаяние.