Покайни канони

Покаянието е евангелска заповед. Непосредствено следствие от покаянието, както посочва Евангелието, е нашето встъпване в Небесното Царство. Затова времето от кръщението до влизането ни във вечността или целият наш земен живот трябва да бъде поприще на покаянието. Очевидно е, че Царството Небесно е неизменно притежание на покаялия се. Първата проповед и заповед на въчовечилия се Бог към падналото човечество, което Той дойде да спаси, бе за покаянието. След Възкресението Си, преди възнесението на небето, Господ отворил ума на апостолите и те започнали да разбират Писанията (Лук. 24:45). Тогава Той им казал, че съгласно с Писанията, Христос така е трябвало да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи (Лук. 24:47). За да се повярва в Христа и за да се приеме християнство е нужно съзнание за своята греховност и покаяние; за да се пребивава в християнството е нужно виждане на своите грехове, съзнание за тях, изповядването им и покаяние. Светител Игнатий Ставрополски