Бежанско право

Бежанското право е сравнително ново за България, доколкото законодателството и прилагането му се развиват след ратификацията на Конвенцията за статута на бежанците на ООН през 1992 г. Тази книга е пръв опит за систематизиран анализ на правната уредба и практика в областта на убежището и международната закрила на бежанците.

Разгледани са общите положения на бежанското право и неговото място в правната система, неговите международни, европейски и национални източници, както и универсалните принципи и стандарти за закрилата на бежанците съгласно международната уредба и конвенции. Включено е детайлно изложение по институтите на материалното право - видовете убежище, техния обхват и съдържание. Разглеждат се подробно основанията за признаване, отнемане и прекратяване на уредените в националния закон индивидуални форми на закрила - статут на бежанец, хуманитарен статут и убежището, предоставяно от президента на републиката, както и правата и задълженията, придобивани с всяка от тях. Анализират се и предпоставките и съдържанието на временната закрила като единствената колективна форма на убежище.

Специално внимание се обръща на особеностите на националното производство за предоставяне на международна закрила, както и на особените правила и процедури, приложими в тази област съгласно правото на Европейския съюз. Обследват се институтите на дъблинската процедура, ускореното производство и производствата по допустимост на последващи заявления за предоставяне на убежище и закрила. Подробно се разглежда провеждането на основната фаза на производството по предоставяне на статут с акцент върху специфичните особености на доказването и доказателствените средства. Прави се анализ и на особените процедури като оценка на възраст, събиране на семейство, принудителни мерки, процедури спрямо непридружени деца и другите специални производства. Представена е съдебна практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз.