Уесекски истории и други разкази

Като писател и поет във викторианска Англия Томас Харди (1840–1928) има незавидната съдба на недооценен от съвременниците си творец. Дълго време е възприеман предимно като „регионален“ автор, ограничен в тесните рамки на родния си край, графството Дорсет, определян е като писател, насочил носталгичен поглед единствено към миналото, към изчезващия селски бит, поради което изцяло е отдаден на дълбок песимизъм. След шумния скандал, предизвикан от „безнравствения“ му роман Невзрачният Джуд (1895), Харди напълно се оттегля от светския живот в Лондон, отказва се от белетристиката и изцяло се отдава на поезията. Едва през първите десетилетия на ХХ в. се оценява истинската сила и дълбочината на богатото му и разностранно творчество, което включва 14 романа, 4 сборника разкази и 8 стихосбирки. В стихотворение, посветено на Харди, английският поет Сийгфрийд Сасун (1886–1967) нарича писателя „магьосника от Уесекс“ (Николова, 1987:40). Тази лаконична характеристика на големия писател убедително го представя с две ключови понятия за творчеството му – белетристичният му свят Уесекс действително оказва магическо въздействие върху читателя. Днес обаче въображаемото графство Уесекс, където се развива действието в повечето му творби, вече не се възприема като тесен регионален свят, а като необятна елетристична вселена.\r\nЗа да представи на читателя обширна балансирана картина на селския бит в Уесекски истории, определяни от критиците като пасторални разкази, Харди най-често прибягва до контраста като художествен похват. Чрез този диалектически подход той се стреми да постигне единство на противоречията, да създаде усещане за цялостност и кохерентност, да намери баланс между природното и социалното, между конкретното и общочовешкото.