Консуело. Том 3

...Сред цялото множество зрители само един можеше свободно да се отдава на впечатленията си и това беше кралят. Единствено той олицетворяваше публиката и макар да не беше добър музикант, въпреки че обичаше музиката, всичките му способности, всичките му наклонности бяха подчинени на такава желязна логика, че кралският лорнет, направо прикован към жестовете и извивките на гласа на певицата, не само не я въодушевяваше, а напротив, напълно я парализираше.\r\nВпрочем за нея беше дори много добре, че трябваше да се подчинява на тази тягостна хипноза. Най-дребната проява на вдъхновение, най-незначителният порив на неочакван гениален изблик вероятно биха скандализирали и краля, и придворните, докато трудните и сложни рулади, изпълнявани със съвършенството на безупречен механизъм, предизвикваха възторга на владетеля, на благородниците и на Волтер. Както е известно, Волтер казва: „Италианската музика е много по-хубава от френската, тъй като е по-орнаментирана, а преодоляната трудност все пак означава нещо.“ Така е разбирал изкуството Волтер. Енциклопедистът би могъл да отговори подобно на един остроумен мъж, който все още е жив, когато го запитали дали обича музиката: „Тя не пречи особено много.“\r\n