Старецът Арсений Пещерник сподвижникът на Йосиф Исихаст

За стареца Арсений наистина могат да бъдат казани евангелските думи: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство (Иоан. 1:47). Той бе по природа прям, простодушен, беззлобен, кротък, послушен и изключително рядък подвижник, а също и нестяжателен. За стареца Арсений винаги можеше да бъде отнесено евангелското: Да, да; не, не (Мат. 5:37). Никога не проявяваше злопаметност, каквото и да му направиш, никога не се гневеше, никога не причиняваше вреда на никого. Послушанието му бе съвършено. Затова благодарение на послушанието и на абсолютната си вяра в Стареца1 той ежедневно живееше над законите на естеството. Започваше бдението от вечерта и се трудеше в хиляди поклони и във всенощно стоене чак до разсъмване. Така се съсредоточаваше в молитвата и така се привързваше към нея, че често, когато настъпваше време за труд, дори и не мислеше да я прекратява. Тогава по необходимост отивахме до прозорчето му, за да го повикаме, и виждахме как той стоеше изправен и пребивава в друг свят. - Дядо, дойде време за работа. И старецът, като идваше на себе си, ни отговаряше с недоумение: - Нима вече се е съмнало? При цялата си простота този старец бе постигнал самата същност на монашеския живот. Бе се отдал целият на послушание и на подвиг, поради което и бе удостоен с желаното. Придоби в себе си молитва, придоби Бога. Монах, който не се стреми преди всичко към тази цел, ще претърпи неуспех. Старецът Арсений бе тих и велик деятел на добродетелта. Той е един от съвременните атонски светии.