Дарът на терапията

...Един от основните начини да отричаме смъртта е вярата в собствената ни специалност - убеждението, че сме изключени от биологичната необходимост и че животът няма да се отнесе с нас по същия суров начин, по който се разправя с всеки друг. Спомням си, че преди много години посетих оптомерист заради намаляващото ми зрение. Той ме попита за възрастта ми и след това заключи: "Четирийсет и осем, а? Да съвсем сте по график!" Разбира се, осъзнавах, че той е напълно прав, но един вик се надигна дълбоко в мен: "Какъв график? Кой е по график? Съвсем правилно и вие и другите сте по график, но не и аз! Не!" И така: обезсърчаващо е да осъзная, че навлизам в определената по-късна фаза от живота си. Моите цели, интереси и амбиции се променят по предвидим начен. Ериксън в изследването си на жизнения цикъл описва този по-късен етап от живота като генеративност - епоха след нарцисизма, когато вниманието се отклонява от разширяването на себе си към грижите и интереса към следващите поколения. Сега, след като съм стигнал седемдесетте си години, мога да оценя яснотата на мнението на Ериксън. Неговата концепция за генеративността ми се струва правилна. Искам да предам това, което съм научил...