Благовестник или Тълкувание на Светото Евангелие, част 2

" В управлението на българската църква блаженият Теофилакт се проявил като архипастир, колкото мъдър в своите предначертания, толкова и твърд в изпълнението им. Разбирайки добре, че за просвещението на народа повече от всичко са му необходими способни помощници, той обръщал най-строго внимание на избирането на достойни пастири, особено епископи. Някои от избраните от него за български епископи, както казва самият той, получили одобрение за своето благоразумие и благочестие, други - като станали известни със своето красноречие и ученост, а трети се удостоили с епископско достойнство, прославяйки се със строгия си монашески живот. Не намирайки достатъчно просветени пастири между българите, той понякога избирал епископи от гърците, ако някой заслужавал одобрение поради своята просветеност в Константинопол. Тъй като неумението да се приспособява към външните потребности на народа може много да вреди на пастира в неговото служение, той обръшал внимание и на тази страна в личността на избирания , и особено за някои места търсел такива епископи, които били "мъдри не само в духовните дела, но и в светските". Желанието му да види в лицето на епископа истински архипастир за него било над всички други подбуди за избиране на епископ. Нито родството, нито дружбата, нито молбите можели да го накарат да избере недостоен или неизвестен....." От предговора